Парфюмът, произлизащ от латинския "per fumare", буквално означава "чрез дим". Този термин отразява древната практика на окадяване с ароматни вещества, използвани в религиозни ритуали. Най-голямата концентрация на парфюмите идва от етерични масла, обикновено разтворени в алкохол.

Използването на парфюми датира от хиляди години, с доказателства за употребата на аромати в древен Египет, Римската империя, Месопотамия и Персийската империя. Първият познат парфюм е тамянът, използван от египтяните преди 5000 години. Възходът на парфюмерията е свързан с ароматни мехлеми, които започват да символизират висок социален статус.

Арабите са считани за пионерите в производството на течни парфюми, усъвършенствайки техниките на дестилация. Известният арабски лекар Ибн Сина, известен и като Авицена, създава желаната розова вода около 1000 г. сл. Хр. Тази иновация представлява значителен напредък в парфюмерийната индустрия.

През 11-12 век, след падането на Римската империя, кръстоносците възстановяват интереса към парфюмерията в Европа. Гилдията на парфюмеристите, основана от крал Филип Август, получава първата концесия за парфюмерия във Франция. Събитията от този период оформят основите на съвременната парфюмерийна индустрия.